След Балаклъ пътуваме из града, докато стигнем моста Галата. Минаваме покрай запазена стена на крепостта около стария Константинопол - не успях добре да я снимам през прозореца на автобуса.
По пътя взехме и турската ни екскурзоводка - всъщност родена в България и говороща български.
Качваме се на корабчето - малко, но на 2 етажа - горният е открит, а долу е закрит и сервират кафе и чай.
Нашето корабче е подобно на това. От тук се вижда старата Европейска част на Истанбул.
Моста Галата е за превозни средства и за пешеходци. Доста облаци се насъбраха и след това заваля и дъжд.
Изглед към по-съвременната европейската част на Истанбул - отвъд моста Галата. Вижда се Венецианската кула. Кварталът се нарича „Бейоглу“ а преди е бил венециански квартал „Пера“.
Има няколко такива въжени моста за преминаване само на превозни средства към Азиатската част на Истанбул. Въжетата са стоманени.
Минахме покрай доста забележителности, които си заслужават отделно разглеждане, но затова се искат още дни.
Слязохме от корабчето и докато намерим къде е паркирал автобуса за 10 минути ни намокри до кости. Закараха ни до хотела и ни настаниха - добре, че стана сравнително бързо. Доста сушене падна и на якета и на панталони. Поне панталони имаше резервни. Хотелът ни беше в квартал Лалели до близо до джамията Лалели. Разходихме се малко вечерта, хапнахме дюнер в чиния и се прибрахме в хотела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар