Втори ден - разходка из старата част на Истанбул

Разходката започна рано. По пътя екскурзоводът ни Павел налагаше добро темпо на вървене, така че и най-бавните да успяват да стигнат и да чуят увлекателният му разказ.
Вървяхме покрай новата трамвайна линия.

Снимка на Чембер баши или кулата на Константин.
Константин Велики е първият християнски император на Византия.

Музей църква "Света София", джамия Aya Sofia (Hagia Sofia)

Църквата "Света София" е строена няколко пъти. За пръв път от император Константин Велики през 4 век (Византия). След опожаряването й Теодосий І І построява втора, която е разрушена от възстанието Ника. И за трети път е постороена сградата, която днес разглеждаме, от император Юстиниан І през 532-537 г. Нашият екскурзовод Павел от Искони ни разказа за името на църквата, че означава Премъдрост божия. От 1935г. е музей.
Църквата е много впечатляваща като архитектура и заради историята й. За доста дълъг период е била най-големият християнски храм, за близо хиляда години е била мястото на ортодоскалния патриарх на Константинопол, място за църковни събори и коронации на императори.
Имала е много красив златен обков, който при определени условия е блестял и е насочвал всички светлини към най-известната икона в църквата - Св. Богородица с Емануил (това е Бога в детски образ дете на неопределена възраст - за разлика от Младенеца - още бебе).
Ето снимка:

Куполът е много впечатляващ. Има 40 прозореца, от които влиза светлина.

Запазени са малко стенописи, тъй като при завземането на  Константинопол е станала джамия и заради исляма са заличени. При реставрацията тази година се открива едно от лицата на шестокрилите херувими и ние имахме късмета да го видим. Ето още няколко стенописа:

В по-близък план, снимана от втория етаж.

Впечатлени бяхме от вътрешната височина на църквата. За да се постигне такава височина са необходими поддържащи колони, които също впечатляват с начина по който са построени. И по това време е нямало стомана, която да подпомага строежа! Долната снимка е от втория етаж на църквата - вижте колко са малки хората долу.

Има още много какво да се разказва за този паметник на културата, пожелавам да имате възможността да го разгледате на живо и да чуете на място за историята му.

Корабче по Босфора

След Балаклъ пътуваме из града, докато стигнем моста Галата. Минаваме покрай запазена стена на крепостта около стария Константинопол - не успях добре да я снимам през прозореца на автобуса.

По пътя взехме и турската ни екскурзоводка - всъщност родена в България и говороща български. 
Качваме се на корабчето - малко, но на 2 етажа - горният е открит, а долу е закрит и сервират кафе и чай.

Нашето корабче е подобно на това. От тук се вижда старата Европейска част на Истанбул.

Моста Галата е за превозни средства и за пешеходци. Доста облаци се насъбраха и след това заваля и дъжд.

Изглед към по-съвременната европейската част на Истанбул - отвъд моста Галата. Вижда се Венецианската кула. Кварталът се нарича „Бейоглу“ а преди е бил венециански квартал „Пера“.

Има няколко такива въжени моста за преминаване само на превозни средства към Азиатската част на Истанбул. Въжетата са стоманени.
Минахме покрай доста забележителности, които си заслужават отделно разглеждане, но затова се искат още дни.

Слязохме от корабчето и докато намерим къде е паркирал автобуса за 10 минути ни намокри до кости. Закараха ни до хотела и ни настаниха - добре, че стана сравнително бързо. Доста сушене падна и на якета и на панталони. Поне панталони имаше резервни. Хотелът ни беше в квартал Лалели до близо до джамията Лалели. Разходихме се малко вечерта, хапнахме дюнер в чиния и се прибрахме в хотела.

Балаклъ - църква „Св. Богородица Живоносен източник“

И така първата спирка е църква „Св. Богородица Живоносен източник“ или Балаклъ - Рибята църква.
Намира се в близост до старо християнско и ново ислямско гробище.
Има чудотворен извор - помага на слепи да прогледнат, на болни да оздравеят. Необходима е истинска вяра и молитва.
Дворът е настлан със стари надгробни плочи - имаше и на български език.

Йонко в двора на църквата.

Аз, Диана, в двора на църквата.

Снимка на иконата на Св. Богородица над живоносния източник. Легендата разказва, че на това място за последният византийски император са приготвяли закуска - пържена риба. И на страховете, че ще бъде победен, отговорил, че по-скоро тези пържени риби ще оживеят, отколкото Константинопол да падне. Да, но Константинопол пада, и рибите оживяват. И от едната страна са по-тъмни (като пържени), а от другата са светли. Живеят си в този извор и никой не ги храни. Появяват се и се скриват. Затова е и Рибята църква.
Можем да си налеем вода от живоносния извор или да си вземем готова бутилка и да оставим малка лепта (1 турска лира) за поддръжката на този храм. Измихме си очите и се помолихме за здраве.

Първи ден - пътуване до Истанбул

6:00 - час на тръгване от Руски паметник.
Много ранен час за тръгване. Предния ден бяхме на работа и съответно оставихме стягането на багажа з авечерта до късно. И ... на сутринта беше много трудно ставането. Но стигнахме навреме до Руски паметник.
Оказа се, че в този ранен час не можахме да си купим вестник и вода. Отложихме тези покупки за почивката.
Като се качвахме вече почти целият автобус беше пълен. Явно другите са били по-нетърпеливи и по-организирани от нас. Автобусът беше нов, с хубав, даже много силен климатик. Шофьорът караше много внимателно и добре.
Провериха ни по списък и ни настаниха. Оказа се, че сме на хубави места в автобуса - явно тези, които са се отказали, са били на предни места и за нас това се оказа добър късмет.
Екскурзовъдът ни се представи - Павел Павлов от фирма Искони.
10:00 - около толкова спряхме на хотел Петербург в Пловдив. Трябваше да вземем допълнително 5 души. Виждат ни 5 души, мятат багажите и когато започва проверка по списъка, се оказва, че са за друга фирма, която също пътува за Истанбул. Свалят багажа и си чакат. Тези, които са за нашия автобус идват след минутка. Вече всичко е наред и потегляме.
10:30 - чаканата от нас почивка, да пийнем кафе, да си купим вестници и минерална вода. Взехме малки бутилки, но се оказа, че е топло и после купувахме още.
12:00 - 13:00 - минаваме границите. Доста бърза стана.
14:00 -  около толкова минаваме покрай Одрин. Виждаме само джамията в далечината. Селим джамия.
15:00 - вече сме в Истанбул. Широкият Истанбул с предградията, както каза екскурзоводът ни. За да навлезем към града ни е необходим близо час.

Подготовка за тръгването

На 7 май беше денят за изплащане на последната вноска за екскурзията. Последен ден да решим дали наистина тръгваме на 23 май. Окончателно е: тръгваме!
До датата на тръгване Йонко прерови къде каква информация има за Истанбул. И много приятно ме изненада - беше помислил за всичко!
Даже купи един пътеводител. За съжаление нямахме много време преди екскурзията да го четем.

Ето и съдържанието на пътеводителя.

Каталог на фирма за пътувания

По някое време преди новата 2010 донесох вкъщи каталог на фирма Искони за пътуванията, които организират пре з първата половина на годината. Отлежаваше близо месец вкъщи. По едно време Йонко ме попита дали искам да ходим до Истанбул. Искам, как да не искам!
Да, обаче имало само едно място. Ако се освободи още едно, ще му се обадят.
Обадиха се и сключихме договор. Плащанията са на 3 пъти, което няма да ни натовари финансово. Ескурзията е по-скъпа от други подобни, но чухме че има екскурзовод, който през цялото време разказва, така че сигурно си заслужава.